Зависимите са хронично болни

Американското дружество на наркоманиите - ASAM, САЩ предложи нова дефиниция на пристрастяването, която подчертава, че пристрастяването е хронично мозъчно нарушение, а не само проблем на привързаност към алкохол, наркотици, хазарт или секс - съобщава пресслужбата на организацията.

Наркоманията и алкохолизмът са хронични болести

Когато хората видят обсебващото  и разрушително поведение на своите приятели, членове на семейството или обществени фигури, те често се съсредоточват само върху проблемното поведение или самото използване на тези лекарства или наркотици от  хората. 

Все пак, това излиза извън рамките на нормалното поведение и според ASAM, често е проява на латентно заболяване, което засяга различни зони на мозъка.

Алкохолно зависимите хора имат отклонения в мозъка

Новото разбиране на проблема е в резултат на интензивното четиригодишна работа на 80 специалисти, сред които са едни от най-уважаваните специалисти по зависимостите, лекари и водещи учени от цялата страна.

В работата също така са участвали персонал от Националния институт за злоупотребата с наркотици - NIDA, САЩ.

Учените се съгласиха с мнението, че зависимостта  е първичното нарушение, т.е. то не е резултат от емоционални или психични проблеми, а е хронично заболяване, като например сърдечно-съдови заболявания или диабета, така че трябва да бъдат лекувани и наблюдавани през целия жизнен цикъл.

След 20 години на изследвания специалистите от  ASAM установиха, че в резултат на зависимостта се нарушават връзките между невроните на мозъка и вътрешните дялове на отсека, отговарящ за удоволствието, което води до поведение, характерни за хора, изложени на пагубните навици.

 Това поведение  постепенно измества здравите форми, както и спомените на по-рано получено удоволствие от хранене, секс, алкохол и други вещества, и започва едно обсебване на личността, че именно тези усещания трябва да бъдат възпроизвеждани отново и отново.

В същото време части на мозъка, отговорни за контрола върху действията и здравия разум също са обект на промяна и те са  резултат от разочарованието, което води до болезнено желание за удоволствия, като алкохол и наркотици. "Центъра на удоволствието"  в мозъка продължава да се развива по време още на  юношеството, така че ранната консумация на  алкохол и наркотици може да доведе до пристрастяване по-късно в живота.

По този начин, хората които са пристрастени нямат друг избор освен да продължават да си вредят на здравето.

 Аномалиите  в мозъка предизвикват нарушения в мисленето, чувствата и възприятията, което води до антисоциално поведение, което именно е  проявата на болестта - нейната кауза.

 Въпреки това, изборът играе голяма роля при вземането на решение дали да се започне лечение.

 Въпреки че невробиологичното естеството на избора не е напълно ясно, един човек, страдащ от пристрастеност трябва да направи съзнателен избор в полза на лечението и възстановяването си, като лекарство за това не съществува. 

Околните хора трябва да спрат да осъждат поведението му и да наливат морал в човека, който е зависим, а да проявят необходимото търпение и да предложат подкрепа в помощ на лечението.