Как да постъпим ,когато детето ни не желае да учи?

Много родители днес са изправени пред този проблем !Въпросът е как да се справим с него?!Тук на първо място от значение е възрастта на детето ни,от нещата,които го вълнуват и от това доколко познаваме нашето дете!Колкото повече общуваме с него,толкова по-лесно ще ни е да го разбираме и да му помагаме в различни ситуации.

В своето израстване малкия човек се среща с все по-интересни нови неща,които малко или много приковават вниманието му;приятелите ,с които общува в училище ,на улицата...Всичко му е непознато,а то е готово да поглъща тази информация непрекъснато и с голям интерес,точно тук ,ние,родителите трябва да сме близо до него!Но не като съдници или вечномърморещи за това или онова тяхно начинание,а като приятели,готови да го изслушат,разберат и съветват!Едва ли има родител,който да не желае най-доброто за своето дете!Но как да му помогнем?

Много погрешна е забраната:''Не води,приятелите си в къщи!'',така не само губим представа какво харесва,какво го вълнува,но и малко по-малко го отчуждаваме от себе си!Даваме му пространство,в което не знаем какво се случва,а понякога това води до фатални резултати!Неговия мироглед е отворен към всичко наоколо,не дотам правилно понякога!Забелязваме,че интересните предмети в училище вече не само не са толкова интересни,но и са съвсем занемарени,както и тетрадките ,на които пише. Нека се научим преди всичко да сме добри слушатели!И вместо да повтаряме едно нещо по десет пъти-един спокоен откровен разговор помага много повече.

Компютрите-тази полезна ,но и много вредна новост в съвременния живот!Тук израстващия човек научава най-хубавите ,но и най-лошите страни на обществото ,в което живее.В годините на пубертета погледа му стига отвъдпозволеното,ето тук отново само и единствено родителят може да му покаже кое е нормално и кое-не;какво може да му помогне в бъдещия живот и кое да му навреди безвъзвратно!Във връзката родител-дете,не бива да има теми-табу,независимо от възраст и пол.

Друго наше задължение е да представим заобикалящия ни свят на младия човек с всичките му както хубави ,така и негативни страни,защото няма следствие без причина и ако вниманието му вече не е насочено към ученето,значи го вълнуват други неща.Показвайки негативната страна на живота ние по един своеобразен начин го предпазваме от грешки,които би могъл да допусне и път,по който не би трябвало да тръгне.За живота,с който ще се сблъска трябва да му разкажем ние,и не бива да допускаме да научи тези неща от улицата или от случайни хора.

Има още  много да се каже по темата,но за мен това са основните неща !Аз реших проблемите с детето  си точно с такива разговори, дълги и не дотам приятни на моменти,но ми помогнаха да го опозная по-добре,и не на последно място-децата имат нужда от примери,с мърморене не се стига до никъде,нито пък в коментари''колко е изгнил света около нас,защо да учим след като няма да се реализираме!''