Копан град на маите в Хондурас
heder



Копан град на маите в Хондурас

Копан град на маите в Хондурас

Действието започва от Антигуа, Гватемала, но се развива в Копан град на маите в Хондурас. Докато чакам по-добри времена за пътувания си припомням вече отминалите. Повдига духа и усмивката ми. 3.15 сутринта местно време, алармата звъни. Скоквам бързо от удобното легло подпомогната от голямата часова разлика, по силата на която биологичният ми часовник отмерва време ранно-вечерно и лежерно. Час по-късно съм строена с фотоапарат и малко багаж на входа на хостела – прогимназия, загледана в малкото симпатично самолетче на двора?!? Не сънувам, беше си там и предния ден, когато се настаних.

Копан град на маите в Хондурас

Маршрутката е точна, пристига в 4. Навирам се в тясното пространство между седалките, приемливо за местните, но крайно недостатъчно за дължината на долните ми крайници и заемам позиция на глътнала бастун. После криволичим из тъмните улици с леко подрусване по неравните павета, забираме още няколко човека и сънливо премигвайки един към друг, поемаме към хондураската граница. Ранното ставане и равномерното полюшкване на буса, си оказват влияние и почти веднага бастуните омекват, и всичките 9 пътника откъртваме дружно за няколко часа. В най-невероятни пози. При мен движението е от кръста нагоре - много минималистично, надолу съм напълно заклещена между седалките. Обаче спя.

Бързо минаваме границата - няма тълпи, само шепа туристи, дори китайците са кът. От хондураска страна ни взимат отпечатъци от пръсти, което закономерно докарва озадачена физиономия на лицето ми. Като им знам нивата на престъпност на местно ниво, дали очакват да се развихрим и затъмним славата на тукашните мафиоти?? Малко вероятно! Въображението ми литва и съм обзета от типичните за мен “практични мисли” по изчистване на детайлите...

Ако някой ден Дивият Запад погълне душата ми, дали има място, където да избягам, без риск от екстрадиране. Хммм, а какви златни за престъпните елементи години бяха миналия век. По-добре да зачеркна идеята и да туширам естественото си любопитство да не дълбае в тази посока.

Какво още може да посетите в Копан Хондурас

Пристигаме точно по обяд, 35 градуса по Целзий е. За минутка завирам и решавам да се опъна на хладно в стаята. Приятно изненадана съм колко хубав е хостелът, а интернета бърз. Кратка почивка с безплатно кафе за добре дошли.. няколко чаши и напред към руините. Първа задължителна спирка - Музеят на скулптурите в Копан, който се намира до входа на комплекса, че затваря по-рано. Древният град Копан много ми напомня на Акропола в Атина, имам предвид като разположение на пирамидите и статуите. Самата реставрация още продължава и има вероятност като дойдете тук част от атракциите да са покрити.

Лееелее, с влизането устата ми висва, очите широко отворени, детска радост и вълнение струят от всяка клетка на тялото ми. Това е най най-страхотния музей, който съм виждала. Вътре се съхраняват барелефи от камък и цимент + предполагаемата фасада на Акропола. Изумителен е Копан, пали въображението, а олтарите изложени в Западния двор ме карат да настръхна от лек ужас. Колко ли невинна кръв се е проляла по тези камъни с идеята да се умилостивят и почетат древните богове. Защо хората са им вменявали толкова жестокост?!?  Този типичен човешки стремеж за власт и богатство...

Цивилизацията на маите е древна и се е появила още в първите векове на нашата ера. Забулена в тайнственост, пораждаща въпроси, на които археолозите все още не са открили отговори. Едно е сигурно, джунглата пази ревниво своите тайни и пълното разкопаването на комплекса засега е финансово непосилно за страна като Хондурас, както междувпрочем и за Салвадор.

Върху руините са израснали големи дървета, вплели масивни коренища в смесицата от камък и пръст. Великата градивна сила на всички времена - Природата. Цивилизации се сменят, рушат се, а тя си е все там - могъща и непоклатима. Като тези дървета. По клоните им са накацали големи, цветни папагали ара. Връщам се от входа, защото съм пропуснала стълбата с най-големия йероглифен надпис от предколумбова Америка. Залезът наближава, малко е разхладило и папагалите са накацали по руините, а цветните им пера контрастират с тъмните камъни. Красива гледка!

Розовеещите облаци по фотографски ме увличат, но и предизвестяват края на светлата част от денонощието. Предупредителната аларма в главата ми започва да пиука тревожно и ме подкарва с бърза крачка към изхода. Естествено няма тук тук, а слънцето огромно и червено почти е достигнало хоризонта. Скоро ще се стъмни, а славата на Хондурас като опасна дестинация не оставя място за колебание. Няма да вися навън по тъмно, ще се ходи пеш, градчето е близо. По средата на пътя се появява тук тук, стопява притесненията ми и все още по светло финиширам на центъра – чист , цветен и неочаквано кокетен.Kopan Honduras atrakcii

Много приятно място е Копан, спокойно, със симпатичен малък площад. Има археологически музей, който е с работно време 14 - 21ч. Не обърнах внимание върху този факт навреме и за съжаление не можах да го разгледам. Време е да се прибирам към Антигуа. На връщане в маршрутката сме само 5 човека и се ширим царски, ВИП настаняване отвсякъде. Опънала съм се на цели 3 седалки и крайниците ми понасят прехода много по-леко . Включително 2 часовото засядане в трафика на Гватемала сити - уцелихме час пик.

Ако гоните полет, предвидете си повече време за придвижване до летището и се въоръжете с търпение. С нас пътува Южи от Япония - запален пътешественик, посетил до момента над 100 държави. Вечерта се засичаме в ресторанта и разказите продължават. Харесвам този вроден стремеж към естетика и естественото любопитство на японците. Комбинацията от добро възпитание и сдържаност, а и платежоспособност, ги прави идеалните спътници.



Собствено Търсене