Какво може да видите в Ангкор Ват

Какво може да видите в Ангкор Ват, като го разгледате отвътре. „Градът на храмовете“, най-големият храм в света. Външната стена на храма е 1024 на 802 метра и височина 4,5 метра и ров с ширина 190 метра. Исках да видя това чудо на Кхмерската империя, старинната столица с население от 1 милион, красивите храмове и резултата на изкуството и инженерния гений – огромните водни площи и съоръжения с многофункционално предназначение: отбранително, водоеми за сухия сезон и предотвратяващо от наводнения. И най-после се случи, макар и за много кратко. Станахме в 4:15 сутринта и не след дълго се отправихме към Ангкор Ват. За първи път в живота ми имам билет за вход с моя снимка, цветна. Купуването на билет е лично, вирваш нос за фото и готово. На снимките сме досущ като камбоджанци, даже носовете изглеждат сплеснати. Е, все пак е за face control по храмовете, не за конкурс за фото модели. Еднодневният билет е $37, а 3-дневен $72. 37 е число, свързано с Буда. Годишно Ангкор се посещава от 4 милиона души. Ох, дано посетителите в нашия ден не са от най-ранобудните и най-многобройните. Напразни надежди, в тъмнината тупуркат стотици нозе и бързат към Ангкор Ват да се насладят на изгрева на главния храм. С нетърпение очаквам да зърна изгрева над красивите храмови кули, отразяващи се в огромната водна площ.

Ангкор Ват поглед отвътре

Някакви малки езерца от двете страни на пътя към храма, наобиколени от много народ, зареди с фотоапарати, телефони и таблети. Провирам се оттук, оттам и се мъча да запечатам отражения и променящото се небе. И затаявам дъх, цветовете се променят непрекъснато. Природно светлинно шоу. Мога да стоя и съзерцавам още дълго, но е добре да разгледаме главния храм в Ангкор Ват преди да са се събудили китайците. Вече има опашка, пускат само по около 100 човека едновременно. Стълбите водещи към храма са много тесни, със 70-градусов наклон, а изглеждат почти отвесни. Целта е и на изкачване, и на слизане да си с лице към боговете. Величествен е, изглежда непокътнат. Как ли са успели да го построят в началото на 12 век? 3000 човека на ден за 37 години са сътворили шедьовър, посветен на Вишну. По-късно е превърнат в исторически парк.

Кхмерската архитектура е неповторима, а изкуството им изумяващо. Кулите наподобяват лотосови пъпки и са в чест на планината на боговете Меру. Колко ли часове са необходими човек да разгледа барелефа -сякаш безкрайно дългата сцена с битки и индуистките епоси „Рамаяна“ и „Махабхарата“, галерии на различни нива. Битки на богове и демони. Някога са били цветни, сега са сиви и снимките не могат да предадат великолепието на каменния барелеф, на хилядите тела в битка, на финото напасване на камъните в единна картина. Или пък да се вгледа в близо 2000 апсари, всяка една с различно облекло, накити, диадема или поза. Някои апсари изглеждат като девойки, други като зрели жени, с индийския модел за женска красота – тънка талия и широк ханш.

Гидът разправя, че са били вдъхновение за италиански дизайнери и бижутери. Като отварям широко очи да обхвана тази красота, напълно изключвам слуха си. Това помага за изолиране от щъкащите туристи, но не слушам и какво разправя гидът. Но нали има Гугъл. Измъкваме се през Западната страна, която изглежда почти безлюдна, но само за кратко. Само след минути виждам поне 3-4 големи китайски групи, готови да щурмуват храма и разбирам шегата на гида.

Ангкор Ват описание на всичко видяно

Поемаме към старинната столица на могъщата кхмерска империя - Ангкор Том, „Големия град“. И Анкор Том е бил заобиколен от ров, високи 8 м стени, всяка повече от 3 км дълга, образуващи квадрат. Добре, че е била изгубена и забравена в джунглите за столетия, та се е запазила до днес. Споменават различен брой храмове – от повече от 100 до 1000 на територия от 200 км2. Гидът казва за 30 храма, относително лесно достъпни. Впечатляваща е вратата, през която влизаме. Нямам търпение за храма Байон, с 54 кули с над 200 загадъчни лица на Буда Бодхисатва Авалокитешвара. Накъдето и да се мръднеш лицето на Буда те следи благосклонно. И странно, сред толкова много взрени в мене каменни лица, не се чувствам разглобен, а подкрепян.

После е известната „Тераса на слоновете“, от която кхмерските крале следели церемониите на огромния площад отпред. Много ми хареса храма Та Пром – все още невъзстановения, прегърнат от мощните корени на дървета древни храмове в Камбоджа, построен в края на XII и началото на XIII в. от крал Джаяварман VII. Изящна каменна резба, зеленикава патина на времето, струпани купчини потъмнели от вековете камъни и пропълзелите корени. Толкова е хармонично, навява спокойствие и усещаш бавния пулс на отминаващото време. Дори ми се иска да се запази така тази прегръдка на човешкото изкуство и неумолимата сила на природата. Храмът бавно и полека се възстановява от индийци, според камбоджанците много мързеливо.

Следва пирамидалният храм Baphuon, отново напомнящ митичната планина Меру и няколко по -малки. От съображения за сигурност не се допускаха туристи. Само им се насладихме набързо. Шест часа са минали неусетно, нагоре –надолу по стръмни стъпала в поне 30 С жега, с кратки прекъсвания, докато се придвижваме с кола от храм до храм. Шофьорът е съкровище, чака ни с ароматизирани с жасмин кърпи до лотосови цветчета и студена вода. От време на време се спира и в зоните за пушене и присяда в сянката на храмови кули. Докато гидът не напомни да си „вдигаме авторитета“, на който досега сме седели и да продължаваме. След обяд си е направо щастие почти да не се мяркат хора в Pre Rup, най-стария храм в Анкор Том, построен през 961 г. като храм на индуисткия бог Шива.

Пет червени кули на храма се издигат над пирамидална структура, като свещената планина Меру. Счита се, че името означава „обръщане на тялото“ - част от древен погребален ритуал. Затова смятат, че е бил крематориум и гробно място. Звучи зловещо, а е много красиво с извисяващите се кули, лъвове пазители на фона на наситено синьо небе и тучно зеленото на джунглата наоколо. Тук е мястото за струпване на най-търпеливите туристи за залеза. Но има още няколко часа до залез, каталясали сме от обиколките, от жегата, от ранното ставане. Съзнанието ни е преизпълнено и омаяно от всичко видяно и почувствано. Струпването на хора ще е на още по-тясно място, отколкото сутринта за изгрева и за съжаление не го дочакваме.