Пътуване до Киргизстан Азия

Пътуване до Киргизстан Азия, бавно се изкачваме по прочутите летни планински пасища на на тази страна - Джайлоо, все по-близо да небето. Достигаме до група юрти, които се различават само по размер. Изглежда, че през вековете тук не се е променило нищо, няма електричество и домакински удобства, нито мебели, нито интернет. Вероятно съвременните овчари имат мобилни телефони, но пък тук няма покритие. Пейзажите наоколо са като картина на художник – наситено - зелени ливади, синьо небе.

Пътуване до Киргизстан Азия

Синьото небе в един прекрасен ден стана тъмно за кратко време. Разбрахме, че предстои голяма буря. Както и стана в действителност. Заваля нещо между дъжд и сняг и задуха ураганен вятър. Бяхме принудени да сменим маршрута. Добре, че имахме връзка по сателитен телефон. По пътя към езерото Сонг Кол преминахме през билото на един от хребетите на планината Тян Шан. Това е и най-високата точка около 3500 метра, до която достигнахме по време на пешеходния преход.

Културата и битът на съвременните киргизи все още са силно повлияни от тяхното номадско минало. В продължение на много векове те се премествали от място на място, поради спецификата на техния поминък – скотовъдство. Затова киргизката юрта е сгъваема, доста лека конструкция, характерна с простота и функционалност. За отопление и готвене в юртата се използват печки, а горивото е специално обработена животинска тор.  Според мен номадите са имали добри познания по математика и физика, защото са разбрали, че кръглата форма има по-голям капацитет и е по-устойчива на ветрове.

Традиционната киргизска юрта е построена без нито един пирон, само с материали, които номадите са имали под ръка. С настъпването на нощта живота в юрт-кемпа замира. Естественото осветление е луната. Не съм я чакал специално, просто ми се наложи да стана. Щом дойде пролетта и планините позеленеят, селяните събират всичко необходимо и на коне се преместват на диви пасища, които обикновено не принадлежат на никого и могат да бъдат използвани от всички. Като цяло сезонът започва в началото на май и продължава до средата на септември.

Спим на тънки дюшеци на земята, завити с дебели юргани, храним се седнали на земята на ниски маси, няма течаща вода, тоалетните са външни. Последната нощувка от прехода беше в юрт-кемп. Той, за разлика от другите, в които бяхме е специално изграден за туристи.  Езерото Сон Кул (3016 м)е вторият по големина и първи естествен резервоар в страната по отношение на запасите от прясна вода. Водата на езерото Сон Кул е необичайно прозрачна и небесно синя. Казват, че тя променя цвета си до черно в облачен ден. Околният пейзаж са просторните поляни и практически няма дървета.

Ловът с орел е традиционно забавление в Киргизстан Азия

Орелът Беркут се подготвя предварително и не се храни няколко дни. Беркутът може да види дори най-малката плячка на разстояние 4 километра. С този орел се ловуват зайци, лисици, мърмоти и дори вълци и сърни. Специално за демонстрацията местният влачи кожа от чакал, а орелът се спуска от близкия хълм, за да я улови. Каньонът Сказка е малък пролом на южния бряг на езерото Исък-Кул. През хилядолетията на ерозия червеният пясъчник е придобил форми, наподобяващи очертанията на приказни чудовища и древни замъци от древни легенди.

Планинската верига в каньона всички наричат „Китайска стена“ заради приликата си с истинския китайски обект. Поради различните скали, които в основата си носят невероятни цветови нюанси, скалните статуи не само имат необичайни форми, но и магически цвят. Основният цвят преобладаващ наоколо е червеният. Чувствам се като на една друга планета. Кулата Бурана е важен исторически паметник на Киргизстан, построен през 10-11 век, от който непокътнато е останало само минарето. Кулата се издига на височина почти 22 метра, въпреки че първоначалната височина е била около 40 метра.

За изграждането на сградата е използвана червена тухла, част от която е оцеляла до наше време. Кулата Бурана е използвана като шаблон за построяване на други минарета. Град Каракол, в превод „Черно езеро“ се намира на източния бряг на езерото Исък Кул.Градът е възникнал на едно от разклоненията на Големия път на коприната. Предишното име на Каракол е Прежевалск в чест на великия руски пътешественик Пржевалски, загинал на това място и пожелал прахът му да бъде разпръснат в езерото. Градът е преименуван, но някои от улиците продължават да бъдат с предишните си имена от социалистическо време.

Църквата "Света Троица" в Каракол е построена през 19 век. Стените на сградата са дървени, на покрива има 5 златни купола. Вътре има множество икони, включително копие на „Света Троица“ на Андрей Рубльов. Джамията Дунган в Каракол е изработена от дърво в китайски архитектурен стил. При строежа на храма не е използван нито един пирон. Глави на дракони са изобразени по ъглите на покрива на сградата. Под покрива има многоетажен корниз с издълбани шарки. Покривът на джамията се поддържа от златни колони. Джамията е религиозният център на мюсюлмани от китайски произход. На около 25 км западно от Каракол, в устието на каньона Джети-Огюз, има необикновена формация от червени пясъчни скали, превърнала се в своеобразна запазена марка за езерото Исък-Кул.

Скалите Джети-Огюзв Киргизстан

са защитена геоложка зона с цел опазване на уникална геоложка формация - отвесни скали, съставени от червени конгломерати. Името произлиза от приликата на скалната формация със седем бика. Столицата Бишкек е характерна с множеството си паркове, градини и озеленени улици. Пазарът Ош. На него се продава всичко: от пресни и сушени плодове и зеленчуци, дрехи, сувенири до предмети от социалистическо време. Ала-Арча е национален природен парк на Киргизстан, разположен по северните склонове на Киргизския хребет в стръмно живописно дефиле.

Получил е името си от едноименната река, която тече през парка. От 1951 г. в Ала Арча се развива активен туризъм - алпинизъм, туризъм, катерене и спортно ходене. Резерватът има десетки маршрути през живописни места, целогодишни бази с тренировъчни лагери за алпинисти. Паркът е дом на снежни леопарди и лешояди, които са включени в Червената книга. Снежен леопард не видях, но срещнах тази кафява катеричка, което е почти същото.