Туризъм, природа,интересни факти за животните и растенията, природни аномалии
heder


Едно пътешествие до Азорските острови

Едно пътешествие до Азорските острови с моята жена. За разлика от много места по света, където калдерите представляват пустинен "лунен" пейзаж, тук навсякъде всичко е обрасло в зеленина. Километричните котловини са чудесни за земеделие и животновъдство. Навсякъде могат да бъдат видени свободни крави - Азорските острови са известни с многобройните си качествени сирена.

Плажът, който обаче съзерцава само от "птичи поглед". "Caldeira Velha" - природен парк с термални извори в Западната част на острова. Тук водата е твърде гореща, но в някои от естествените басейни температурата е идеална. Централният площад в Понта Делгада - столицата на о-в Сао Мигел. Някога там е бил пазарът. Личи класическата колониална архитектура. "Nossa Senhora da Paz" ("Дева Мария на мира") във Vila Franca Do Campo - най-посещаваният храмов комплекс на острова. "Lagoa das Furnas" - оттук нататък ще става "фурна" във пряк и преносен смисъл...

Термалната дейност е много активна и на малка дълбочина... което прави мястото идеално за приготвянето на най-известния островен специалитет - "Кузидо" - вид гювеч от три вида месо и много зеленчуци. Съдовете се поставят в специални "гнезда" от изрично упълномощени майстори. След което се зариват. И след около 5-6 часа се изважда готовото кузидо, стопено от термалните пари и много вкусно. Всеки престижен ресторант резервира свое гнездо за кузидо. По обяд в големи зали клиентите се угощават "на корем". Гора от приказките. Високите термални температури са "извадили" кореновата система близо до повърхността.

С над 2 000 растителни видове, паркът "Terra Nostra" е сред най-впечатляващите в Европа. Разбира се, една от основните атракции в "Terra Nostra" е плуването в басейна с термална вода с толкова висок процент на желязо, че трябва да прежалите кърпите, с които ще се избършете след това. Фурнас е уж райско място, а навсякъде дим и миризма на сяра. Чаената плантация "Порто Формозо". Сао Мигел, и по-точно северните му склонове, са единственото място в Европа, в което се отглежда чай. Има само още една-единствена чаена плантация на острова.

Машините, с които се произвеждат трите категории чай, в зависимост коя част от листата се използва. Различават се не с качеството си, а с интензивността и силата си - дали ще го пиете, за да се ободрите или за релакс преди сън. Нашата компания в този ден. Ние и двама италианци - самостоятелни пътешественици. Има доста такива, защото Азорите са идеално място за Велики географски открития - не само природни, но и в търсене на собствената идентичност...Azores-zalez

В подножието на плантацията е и едноименното градче. Време е да оставим остров Сао Мигел и да се отправим към следващата ни цел - остров Пико. Дивият Пико с извисяващия се на 2 300 м. вулканичен връх. Самолетите на SATA удобно свързват Азорските острови. И въпреки изолираността на острова, къщичката ни в най-голямото градче Магдалена, ни посреща доста гостоприемно. И ако някой ден си купя къща, вероятно такава бих искал да е гледката пред верандата ми - лозе и океан. Пристанището на Орта във Фаял! За мореплавателите, кръстосващи Атлантика, то е нещо като Татуин, "Хилядолетния сокол" и R2D2 взети заедно за феновете за "Междузвездни войни".

Тук не само задължително акостираш - тук трябва и да се запомни! Затова всяко свободно пространство е "платно", а целият пристан - открита галерия. Всяка лодка, всеки екипаж, иска да остави спомена за своето пътешествие... Всъщност нужно ли е да се пристигне по вода? - Това пано показва, че и въздушният транспорт за някои определени социални групи е приемлив. Е, понякога и на другия край на света можеш да попаднеш на предизборна кампания. Няма местен, няма чужденец - взимай брошурата и "венсеремос"! Разделяме се с пристанището на Орта, но не го забравяйте - за него ще стане въпрос и по-късно, защото то е много, ама много свързано с виното. Класическа колониална архитектура.

Но обърнете внимание на стенописа долу, който така "оживява" парковото пространство. Разбира се, не "всеки" е успял да запази достолепието си през вековете. Макар и редки, такива гледки показват, че за някои времената на просперитет вече са отминали... но не е загубена надеждата, че приливът пак ще издигне над вълните забравените лодки, а вятърът ще издуе платната им... Отново се промешваме през тесните проливи край скалите. Без дори да подозираме, че ще ги видим от много по-близо...

А сега да се насладим на залеза, защото е уникален.  "Музеят на лозата и виното на Пико". Да си дойдем на думата! Много ценители на виното у нас са запознати с включването наскоро на Шампан и Бургундия в списъка на Световното културно наследство от ЮНЕСКО, поради влиянието, което тези винени региони са оказали върху нашата цивилизация. Но може би малцина знаят, че десетилетие по-рано част от този списък е и лозарството и винопроизводството на този малък вулканичен азорски остров. Първите заселници на Пико донасят лозата на острова в края на 15 век. Според преданието францисканският монах от енорията „Св. Троица“ Pedro Gigante първи засажда лозови пръчки в местността „Силвейра“.

Предполага се, че са донесени от Кипър, Сицилия или Мадейра. (Днес на него е посветено едно от емблематичните вина на острова – “Fra Gigante”). Първите лозовите насаждения са по Западния бряг на острова, т. нар. „Frontiera“ – границата по провлака, разделящ бреговете му от съседния Фаял. През 1591 г. историкът Гаспар Фрутуозо пише в своята Saudades da Terra . По тези земи добивът на грозде е много по-добър в сравнение с всички други острови. Но почвата оставала дефицитна. Затова почвата се е купувала и пренасяла от… съседния остров Фаял. Според записките на професора по геология от Харвард Джон Уебстър, през 1821 г. почвата от Фаял се е транспортирала в малки лодки до остров Пико.

Така „Проклятието на Пико“ се превръща в „Чудото на Пико“ – голяма част от лавата е превърната в плодородна почва, на която вече се раждало грозде. Векове наред гроздето се е пренасяло в големи плетени кошове из труднопроходимия терен дотам, където вече е било възможно да достигнат волските каруци, които да го извозят към дървените преси, разположени по крайбрежието. Освен работниците на лозето и в избите, с производството са били ангажирани голяма част от местните жители – бъчвари, плетачи на кошове, воловари, моряци.



Собствено Търсене