Морските разбойници живеят в най-луксозните къщи,
Местните смятат, наследниците на Черната брада за ,,бизнесмени, на които може да се има доверие”Пазаруват на версия на Дакир и тя записва борчовете им в тефтер.,,Когато получат откупа,ни дават много пари”,доволна е тя.Населението се грижи винаги да има достатъчно листа от кат (естествена дрога) за дъвчене-така времето на пиратите на отвлечения кораб минава по-лесно. Пиратската индустрия процъфтява. Заради лесните пари и охолния живот не липсват желаещи за ,,професията”-преди 3 години морските разбойници в Сомалия,основно базирали в Пунтленд,са били 100-ина, сега са над 1000.
Пунтленд е областта точно на входа на Аденския залив,в която се намират Ейл и Босасо,автономна от 1998г. Западно от нея е Сомалиленд,която се обяви за независима още през 1991г. и в която що-годе действа някаква политическа власт.Само през 2008г. са отвлечени над 40 кораба.Някои от тях стоят с месеци в ръцете на похитителите.В края на ноември 20 плавателни съда с 350 души екипаж бяха държани в очакване на откуп.За 12 месеца пиратите са получили 120 млн. евро, твърдят източници от правителството на съседна Кения.
Освен търговците на брега от черната индустрия печелят и посредници,които участват в преговорите за освобождаване на плячката. Тайните служби на няколко държави в региона твърдят,че босове на пиратите не са в Сомалия, а в климатизирани офиси в Найроби, Дубай, Лондон, Канада. Те имат свои хора в пристанищата около Аденския залив,където се случват най-много отвличания. От тях идва информацията кой кораб кога тръгва,с какво е натоварен,какъв му е маршрутът. Останалото е в ръцете на разбойниците-калени в гражданската война, добре подготвени военно и безкрупулни.Сценария на нападенията винаги е един и същ-пиратите се приближават с кораб-майка до набедения съд, към него се спускат бързите им моторници с въоражени мъже,които с изтрели или само със заплахи принождават екипажа да мине на дрейф и се качват на борда.В повечето случаи моряците не оказват съпротива,тъй като не разполагат с оръжие и не биха рискували живота си. После корабът се откарва близо до брега,където на котва чака развръзката.
Към моряците пленници се отнасят добре,дори им осигуряват кетъринг от брега в зависимост от вкусовете им-спагети,морски дарове или месо на скара.Защото трябва да вземат за тях добри пари.Досега корабособствениците винаги са плащали откуп, празно няма. Често парите падат буквално от небето-доставят ги с хеликоптер който ги пуска на борда. Или пък пристигат с малка лодка във водоустойчиви куфари.Тогава най-стария пират е длъжен да ги прибере, за което получава допълнителна сума. Първата му работа е да провери дали парите не са фалшиви-за това пиратите разполагат с най-модерната техника ,която имат чейндж бюрата по света.,,Заплата” вземат и преките участници в акцията,и съучастниците им на брега.Откупите хранят и хората от власта,и то на високо ниво,твърдят представители на тайните служби. Дори високопоставен чиновник в министерството в Танзания участва в играта,като дават информация за корабитe в Дар ес Салам и съответно вземат своя дял, твърди Ендрю Мвангура от Програмата за помощи за корабоплаването в Момбаса, Кения. С част от парите пиратите (и босовете им) се снабдяват с най-модерна техника-оръжия, GPS системи, комуникационна техника,двигатели за моторници.
