Какво ще направите ако разберете, че ви остава само още един ден живот?
Интересен въпрос нали?
Който каквото и да каже, едва ли ще го изпълни, но не е зле да си помечтаем. Интересното на живота е, че свършва неочакванно както и започва разбира се.
Намирам, че така поставен въпросът е много личен, но аз ще се опитам да пресъздам моят последен ден тук на Земята.
Ако ме пита мене някой, бих си избрал да е ден през края на май или началото на юни. За мене има значение защото това е най-хубавото време в България.
Ще стана сутринта рано, ще приготва колата за път, после закуска, кафенце и хоп- децата и жената в колата.
Морето е моето любимо място – да чуя вълните как шумят и хладният все още вятър да духа в косите ми.
Ще бягаме по плажа с децата, ще играем до насита на техните любими игри, после разходка с красивата ми съпруга. Важното е да си прекараме чудесно и качественно.
След това – заслужено похапване на пица (всички я обожаваме) със студена биричка, а за децата любимата им Кока Кола
Слетобед може да продължим с игрите и разходките, а може и да погледаме някой интересен филм като за последно(пуканките и колата са задължителни) .
Денят преваля и нощта настъпва.
Време е да се прибираме в къщи. Леглата ни зоват. Последни целувки за лека нощ на децата и последен секс с жената.
Като млад имах желание да постигна много, за да може хората да си спомнят за мене. Сега не е така.
Животът е твърде кратък за да го пропиляваме в чакане."Времето на този свят ви е ограничено, така че не го хабете в живеене на нечий чужд живот. !!!
Както е казал Стив Джобс: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви — един ден със сигурност ще се окажете прави!“.
Ето и някои извадки от нета по темата, които ми се сториха доста интересни и забавни:Ще се направя, че не знам, за да не натъжавам близките си.
Ще уведомя враговете си, за да ги зарадвам. Поне някой ще е доволен.
Това все пак ще бъде поредното ми пътуване.Бих се подготвил добре за следващия. Тялото е само храм на душата.
