Успешен пробив на учените -”отровен газ може да ни даде живот”
Експериментът започва. Марк Рот – 50 годишен биолог се усмихва на насъбралата се тълпа от учени и заедно с неговият асистент Дженифър Блекууд подготвят опита.Поставят плъх в херметически затворена камера и започват да я пълнят с отровен газ- водороден сулфид. Една унция от този газ може да убие десетки хора.Плъхът в камерата е неспокоен.Той се опитва да диша кислород но уви след минута вече е отпуснат и мъртъв. На един монитор учените наблудават процентно как диша животното. На пръв поглед положението изглежда зле. До няколко минути трябва да доставим кислород инъче край. Но какво става в действителност, гризачът е още жив. Какво става вътре в този плъх. Той не е мъртъв и не умира.
Пъзелът се затваря.Какво е простичкото обяснение на д-р Рот.Вярно е, че без кислорот ние умираме,но в същото време кислорода по своемо е един вид токсин.Смърта не се причинява от липсата на кислород в организма, а от веригата вредни химични реакции, които са предизвикани от рязкото спадане на кислородните нива. Работата е там, че тези реакции изискват наличието и на кислород. Сероводорода заема мястото на кислорода и предотвратява тези реакции. Няма верижна реакция, няма клетъчна смърт - Пациентът живее.
Работа на д-р Рот е вдъхновена отчасти и от лична трагедия. През 1995 г. неговият свят се обръща с главата надолу, когато дъщеря му Хана почива след една година на болезнени медицински проблеми. Тогава той решава да се опита да се изправи пред това голямо предизвикателство. Фокусира съзнанието си върху някои неща, които се случват на хората и за методите да се преодолее тази внезапна смърт.
