Признак на лудост ли е да си говори човек сам?
Ако е да, което съм сигурен, няма място за притеснение. Битува предразсъдък, че който си говори сам е луд. Разбира се това мнение е породено от многото филми които се излъчват на тази тема и от там е и самото насаждане в съзнанието, че видите ли лудите си говорят сами. Точно обратното!
Едно скорошно проучване доказа, че „мърморенето под носа” всъщност ни кара да се концентрираме по-добре и да свършим поставените задачки по-бързо. Няма човек, които да не си говори сам, това се случва доста често. При някои е това е през час - два, а при други през ден – два.
Въпреки, че от страни погледнато да си говориш сам е налудничево и странно, това е доста важно за нашето възприятие и мислене. При децата е особенно важно – по този начин те се съсредоточват по-добре и стъпка по стъпка, методично изпълняват поставените задачи. Не случайно хората учат за изпити като четат на глас и после се мъчат да го научат (прочетенето) като го преразказват гласно.
За да докажат това твърдение, психолозите са направили няколко експеримента с доброволци, които е трябвало да търсят дадени предмети. Мърморейки на себе си ние се съсредоточваме по-добре, когато търсим нещо на рафтовете в супермаркета или в хладилника.
В този ред на мисли на доброволците са раздадени 30 снимки с различни изображения. Били са помолени да намерят снимка в която има портокал. Половината от тях е трябвало да си го повтарят на глас, а другите на ум. Крайните резултати недвусмисленно показват, че хората които си говорят сами са се справили със средно 1,5 – 2 секунди по-бързо. Т.е. скороста на мислене е по-добра.
Друг подобен експеримент е доброволците да пазаруват във виртуален хипермаркет, снабдени с фотоси, които да намерят най-бързо. Тук нещата са по-специфични, защото учасниците, които си повтарят на глас при търсенето всъщност се бавят.
Обяснението е просто и логично тъй като даденият предмет не е свързан с доброволеца и това именно го забавя. Извода е следния.
Когато даден обект е познат на човека като форма и цвят, назовавайки го, той активира в мозъка си визуалната представа и по този начин умът му работи по-добре. Друг е въпроса коя част от мозъка е най-натоварен със тези възприятия на сканиране на предметите. Експериментите продължават.
