Как да намерим общ език с нашите деца?

“Синът ми е на 6 години. Признавам, че на последък се чувствам безпомощна в опитите си да намеря общ език с него. Понякога и аз не го разбирам. Как да общувам правилно с него? Обвинява ме, че не го обичам. Може да съм се изпуснала да го кажа, но е било, че ако е непослушен, няма да го обичам. ”

Защо не винаги децата ни разбират това, което искаме да им кажем, защо не винаги интерпретираме правилно посланието, съдържащо се в техните думи? Така е, защото говорим на различни езици, макар, че използваме еднакви думи. Много често съдържанието, което ние влагаме в понятията, е различно от това, което влагат децата.

За тях например няма преносен смисъл, иносказание или метафора. Те разбират нещата буквално. Представете си тогава как би бил изтълкуван нашият случайно изпуснат израз: “Да те вземат дяволите!” или “Няма да те обичам вече!” - децата ги възприемат като абсолютна истина.

А ние дори не си даваме сметка, че тези “безобидни” за нас изрази могат да предизвикат истински ужас у малките и да доведат до затваряне, емоционално охладняване и възприемане на родителя като враждебна фигура, от която трябва да се защитават. Не използвайте родителската си любов като инструмент за манипулация.

Скарайте му се, накажете го, но никога не го заплашвайте, че ще му я отнемете, защото ще получите в отговор същото — едно изплашено дете, чийто единствен начин да се защити от заплахата Ви е да стане непослушно, агресивно и отмъстително или потисна­то, лакейничещо в очакване на малко обич.

Много често дори подобна заплаха се използва от родителите за съвсем невинен повод. Представете си колко непосилно за него е да мисли непрекъснато: “Сега трябва да си изтрия краката, защото няма да ме обичат повече, трябва да си измия ръцете, защото няма да ме обичат повече, трябва да си под­реждам стаята, защото няма да ме обичат повече... Трябва! Трябва! Трябва! А къде остана “ИСКАМ!” Та Вие отричате детската му същност. Предстои му цял живот да бъде въз­растен. Но сега то е ДЕТЕ!

От друга страна, след подобна реплика: “Няма да те обичам повече!”, която детето е изтълкувало буквално, родителят отново се отнася с любов към него. Това предиз­виква у малчугана голямо противоречие и несигурност.

И отново рискува­ме да изгубим пълноценния контакт с детето си. Затова е изключително необходимо да бъдем много конкретни в посланията си, да уточняваме винаги техния смисъл, особе­но когато използваме абстрактни понятия, да говорим за недвусмислени неща.

На кое да вярва - на думите или на делата?

Затова принуждаващата манипулативна реплика “Няма да те обичам повече”, трябва да бъде заменена с: “Не съм доволен от това, което направи в мо­мента!”.

Бъдете конкретни. Не използвайте празни слова. Какво мислите, че разбира детето ви като му кажете: “Ис­кам да ме уважаваш!”? Обяснете му какво означава човек да се държи с уважение. Изисквайте точно определени не­ща. Например: “Не е хубаво да ме прекъсваш, когато гово­ря”.

Но и знайте, че когато някой изисква насила уважение, той не винаги го заслужава. Уважението се ражда на базата на оценка на определено поведение при определени обстоя­телства. Уважаван е онзи, който знае да уважава. Респектът, както и доверието, не се изискват чрез принуда.

Те се заво­юват. Всяко човешко отношение е борба, но не битка за власт сама по себе си, а борба да останеш избран от другия.