Защо понякога не можем да разберем децата си?
heder


Как да намерим общ език с нашите деца?

Защо понякога не можем да разберем децата си?

“Синът ми е на 6 години. Признавам, че на последък се чувствам безпомощна в опитите си да намеря общ език с него. Понякога и аз не го разбирам. Как да общувам правилно с него? Обвинява ме, че не го обичам. Може да съм се изпуснала да го кажа, но е било, че ако е непослушен, няма да го обичам. ”

Защо не винаги децата ни разбират това, което искаме да им кажем, защо не винаги интерпретираме правилно посланието, съдържащо се в техните думи? Така е, защото говорим на различни езици, макар, че използваме еднакви думи. Много често съдържанието, което ние влагаме в понятията, е различно от това, което влагат децата.

За тях например няма преносен смисъл, иносказание или метафора. Те разбират нещата буквално. Представете си тогава как би бил изтълкуван нашият случайно изпуснат израз: “Да те вземат дяволите!” или “Няма да те обичам вече!” - децата ги възприемат като абсолютна истина.

А ние дори не си даваме сметка, че тези “безобидни” за нас изрази могат да предизвикат истински ужас у малките и да доведат до затваряне, емоционално охладняване и възприемане на родителя като враждебна фигура, от която трябва да се защитават. Не използвайте родителската си любов като инструмент за манипулация.maika i sin se karat

Скарайте му се, накажете го, но никога не го заплашвайте, че ще му я отнемете, защото ще получите в отговор същото — едно изплашено дете, чийто единствен начин да се защити от заплахата Ви е да стане непослушно, агресивно и отмъстително или потисна­то, лакейничещо в очакване на малко обич.

Много често дори подобна заплаха се използва от родителите за съвсем невинен повод. Представете си колко непосилно за него е да мисли непрекъснато: “Сега трябва да си изтрия краката, защото няма да ме обичат повече, трябва да си измия ръцете, защото няма да ме обичат повече, трябва да си под­реждам стаята, защото няма да ме обичат повече... Трябва! Трябва! Трябва! А къде остана “ИСКАМ!” Та Вие отричате детската му същност. Предстои му цял живот да бъде въз­растен. Но сега то е ДЕТЕ!

От друга страна, след подобна реплика: “Няма да те обичам повече!”, която детето е изтълкувало буквално, родителят отново се отнася с любов към него. Това предиз­виква у малчугана голямо противоречие и несигурност.

И отново рискува­ме да изгубим пълноценния контакт с детето си. Затова е изключително необходимо да бъдем много конкретни в посланията си, да уточняваме винаги техния смисъл, особе­но когато използваме абстрактни понятия, да говорим за недвусмислени неща.

На кое да вярва - на думите или на делата?

Затова принуждаващата манипулативна реплика “Няма да те обичам повече”, трябва да бъде заменена с: “Не съм доволен от това, което направи в мо­мента!”.

Бъдете конкретни. Не използвайте празни слова. Какво мислите, че разбира детето ви като му кажете: “Ис­кам да ме уважаваш!”? Обяснете му какво означава човек да се държи с уважение. Изисквайте точно определени не­ща. Например: “Не е хубаво да ме прекъсваш, когато гово­ря”.

Но и знайте, че когато някой изисква насила уважение, той не винаги го заслужава. Уважението се ражда на базата на оценка на определено поведение при определени обстоя­телства. Уважаван е онзи, който знае да уважава. Респектът, както и доверието, не се изискват чрез принуда.

Те се заво­юват. Всяко човешко отношение е борба, но не битка за власт сама по себе си, а борба да останеш избран от другия.



Собствено Търсене