Борба между напора на тялото и нашият дух.Това ли е душата?
heder


Душата.Напора на Тялото или Повик на Духа

Борба между напора на тялото и нашият дух.Това ли е душата?

За да останеш и да си потребен какво ли е нужно на този свят?


Какво ни води и спира и защо ни се случват различни неща.Какво ни води и какво ни събаря и какъв е смисълът на нашия живот, кое поражда любовта в нас и какво ни кара да старадаме и да се чувстваме самотни...и отхвърлени.

Защо сме на този свят?


Въпроси, въпроси , въпроси, които си задаваме, докато сме се устремили нанякъде, докато гледаме през прозореца, докато готвим и докато се забавляваме.

Сякаш живота е това , което ни се случва между плановете за бъдещето и редовете между нещата ,които правим и разговорите , които водим. 

Понякога ни се струва , че  живеем два живота единият „тук и сега” , а другия нереален, фантастичен,но не по-малко истински, както например в реалността, в която ходим и се движим и в Интернет, в мечтите си.

Често се въртим в кръг и не можем да избягаме от собствените си капани на мисълта, понякога се разболяваме, а друг път изкрещяваме без повод,сякаш една подземна река дири брод сред сушата.

Каква е нашата мисия на Земята?

Дори  и сами , със себе си отново водим диалог с Едната и Другата си половина.човешката тяло и душа

И ако едната е тленното ни Тяло, то другата е Духа на Бога в нас тази  борба се води на бойното поле наречено от хората Душа.Тя избира, оставя се, бори се да отстои на напора на Тялото и Повика на Духа.

Душата носи същността ни...изтъкана е от противоположности, но ги събира и се опитва да ги опитоми, за да живеят заедно и да творят, да носят нашето единно ядро като ядката на ореха.

Хората,които познават леките трептения на чуждата душа са наричани  в миналото мъдреци,  душеведи а днес психолози...но и те като тази душа носят в названието на дейността си двойственото-наука и душа.

Нима може да се опознае и обясни нечия душа да се сложи в рамка?

Едва ли, тя може само да се разбере, но затова е нужно време, време, което да отделиш на човека и да бъдеш с него да успееш да бъдеш съд и почва, в която да посее зрънцето на своето съмнение, надежда , страх и да му покажеш растението, което ще израсне оттам.

Напред...

Автор: Валентина Христова



Собствено Търсене