Първият учебен ден - стрес при първолаците.
Сигурно повечето родители, които децата им ще бъдат първи клас често си задават въпроса- как да предпазят детето си от „първия сблъсък с училищната скамейка” ?
Първият звънец звъни и малкото дете не знае още къде се намира.
Всичко му е някакси ново и неизвестно. Сърчицето му бие учестено и се чуди къде са родителите му , които доскоро са му били опора.
Разбира се ние родителите знаем как да се справим с тази ситуация , но малките деца едва ли ще успеят. Ето някои напътствия за плавната адаптрация на първокласниците към новите порядки .
По природа децата са различни. Някои започват направо с „маймунджулъците си”, други път тихичко ридаят на последните чинове. Хубаво е разбира се детето ви да е подготвено за това ново нещо в живота му.
Изрази от рода: „Нека почне само училището и ще те видим какво ще правиш” или „ Не е хубаво това което правиш, нали си вече почти първи клас” са неправилни и неподходящи за добрата адаптация на малчуганите.
Ефекта, който целите няма да го постигнете.
То е все едно да плашите детето с „чичо доктор” и после да се чудите защо реве като е пред кабинета на лекаря.
Може би една разходка в двора на училището и подходящи напътствия от рода- колко е хубаво в училище и с колко много деца ще се запознае биха били добър старт за детето.
Още повече, че детето ви ще научи още игри и куп интересни неща. Положителната нагласа винаги помага. Така ще накарате детенцето ви да свикне по лесно с новостите които му предстоят.
Пазаруването на помагалата за училище в негово присъствие също са препоръчителни.
Детето се радва на какво ли не. То особенно обръща внимание на картинките на любимите герои по кориците на тетрадките и учебниците си.
Лоша практика е да се казва не детето : „Лягай си рано , че вече си ученик ”. По този начин ще внесете до голяма степен отрицателни емоции с такива думи, защото му ограничавате свободата.
В съзнанието си то най-вероятно прави асоциативни връзки между училището и ограничаване на неговата свобода. Правилният подход е следният.”
Добрите ученици си лягат рано за да се наспят за да могат на другият ден да запомнят по-добре”. Видно е че посланията на двата примера е като цяло един и същ но ефекта в крайна сметка е различен.
Много е важно как ще се поднесе всичко (интонацията) и други наглед дребни детайли за да се постигне желаният резултат.
Запомнете: Присъствието на един от двамата родители на 15 септември е задължителен. Така ще внесете допълнително спокойствие в детето за да бъде празника по истински.
