Кой е открил пържените филийки

Пърженето на потопени в мляко  и яйца филийки е доста универсално средство да се използва старият хляб.Французите със сигурност са имали една средновековна версия на пържените филийки, наречена  tostees  dorees  или „златни  филийки”, която по късно се е превърнала pan perdu –„изгубеният хляб”.

Най ранната рецепта за това ястие е записана от римският готвач Апиций през първи век след Христа.В своята книга „Изкуството на готвенето” той пише някак между другото, че „това е още едно сладко ястие”. „Нережете фин бял хляб на тънки филийки и махнете коричките. Потопете ги в мляко и ги изпържете в олио.Намажете с мед и сервирайте”.

В стари френски документи тази рецепта се споменава като „римски хляб”.Така че можем да ги наречем „италиански филийки”. Обаче в зависимост от това къде се намирате в момента, може да намерите свидетелства и за „немски филийки” ,”испански филийки ”, „американски филийки” и дори „манастирски филийки”.

„Френските филийки” са отбелязани за първи път в английската литература през 1660 г.,когато се появяват в „Усъвършенствано готварство” от Робърт Мей.През същата година излиза и влиятелната „Английската домакиня” на Жертвез Маркъм, в която има подробна рецепта за pain pardu, така че за англичаните те стават „френските филийки”, поне по онова време.

Понякога те са наричани също „Бедните рицари от Уиндзор”, което е получило разпространение също в немски (Arme Ritter), датски(arme Riddere), шведски(fattiga riddare) и фински(koybat ritarit). Едно от обясненията за широкото разпространение на тов а наименование е , че десертът е бил, най скъпата част от един средновековен банкет – всички аромати и ядки са били вносни. И понеже не всички рицари са били богати, един десерт от пържени филийки, сервирани с мед или сладко, ще изпълни изискванията на етикета, без да бръкне дълбоко в кисията....