Какво искаме да кажем с въртене на главата
Когато едно бебе не иска да яде, започва да върти главата си от една страна на друга, сякаш се мъчи да избяга от лъжицата. Приемано като вроден жест, въртенето на главата е универсално отричане, когато ня¬кой не е съгласен с казаното или с направеното (както и слагането на неприятна храна в устата на някого.)
Това може да се види, когато някой не е съгласен с вас, но обикнове¬но хората са прекалено любезни да прибягват към подобен вид открити знаци - те могат да наклонят глава, или да погледнат косо, например. Но когато някой чуе ужасна новина или види нещо шокиращо или ужа¬сяващо, той завърта глава, сякаш се опитва да го прогони - „Не мога да повярвам в това, което виждам/чувам“.
Кога някой върти глава несъзнателно?
Този знак е често сигнал за „изтичане“, вижда се, когато хората не вярват в онова, което казват. Анализирал съм безброй клипове на политици, в които те подчертано изразяват съгласието си вербално, докато несъзнателно въртят глава. 
Мъжете и жените се отнасят много различно към кимането с глава. Жените са склонни да кимат много повече от мъжете, сякаш да оку¬ражат и да покажат внимание към говорещия, но не винаги защото са напълно съгласни с онова, което се казва. От друга страна, мъжете кимат предимно, когато са съгласни с нещо.
Използвайте го икономично и само с други хора.
Понякога едно категорично „няма-начин-да-стане“ завъртане на главата е агресивен, категоричен начин да отговорите на някого, който прекалява. Или ако колега предложи план, за който сте сигурен, че ще е голяма загуба на време за малки резултати, можете небрежно да покла¬тите глава, докато изразявате гласно безпокойство; комбинирането на двата сигнала ще затвърди аргумента ви в съзнанието на околните. Но не поклащайте глава на себе си.
Едно изследване сочи, че поклащането на главата всъщност понижава увереността в собственото ви мнение.
След прочитането на всички изследвания за значението на движенията на главата по време на разговор, реших да проведа малък експеримент върху една приятелка. Просто говорехме, както обикновено правим, за пред¬стоящо социално събитие. Аз държах главата си напълно неподвижно, без да я помръдвам в нито една посока. Вместо това само гледах приятелката си право в очите.
След минута или две тя започна да движи главата си - да я накланя, да кима - много повече от обикновено, вероятно несъзнателно, за да ме накара да отразя движенията й. Най-накрая не издържа и направо ме попита дали съм съгласна с нея: „Хайде, не казваш нищо - какво мис¬лиш?“ Опитайте този експеримент с близък приятел - ще забележите, че няма да издържи дълго на липсата на ответен сигнал от вашето тяло.
