Забележителности в град Казан
Забележителности в град Казан, които планирахме да посетим по съвет на наш руски приятел. Но столицата на Татарстан е лесно достъпна със самолет от Петербург (на отиване) или с влак ( към следващата ни спирка Нижни Новгород). За мене бе като приказка, в която се преплитат историята на Волжка България, чудни предания и легенди и някакво скрито очарование.
Историята на Казан е изпълнена с тайнственост, с красиви приказки и предания. Градът прилича на източна красавица, която заслужава щедри дарове. Където и да идеш, до каквото и да се докоснеш, неизменно слушаш за Волжка България и волжките българи. Няколко са преданията за произхода на името, а най-разпространено е свързано с българите. Те търсели място за заселване край Волга и езерото Кабан. Жрец им казал, че където водата в казана им заври без огън, там да основат селището.
Там земята е свещена. Така и направили. Счита се, че Казан е основан 1004-1005 г. от волжките българи, а през XII в. е тяхна северна крепост ( Кремъл). Първоначално е дървен, но в 16. започва изграждането на белокаменен Кремъл. Казанският Кремъл е 3-я по-големина в Русия и е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.
Сградите на Кремъл са примамливи, но първо надникваме в Националния музей на Татарстан. Красиви девойки посрещат любознателни малчугани и убеждават и нас, че музеят им е много интересен. В Татарстан посрещат гостите не с хляб и сол, а с чак-чак – нежни тестени пръчици слепени с мед. Гидът ни изненадва приятно като показва и разказва колко много историята на Татарстан е свързана с Волжка България. Днешните татари и чуваши са наследници на волжките българи. Държавата е създадена от хан Котраг, синът на хан Кубрат през VII в., около 660 г. Отхвърля васалната си зависимост от хазарския хаганат в края на IX или началото на X в. В този период волжките българи приемат исляма от арабите.
Българите били изкусни занаятчии, занимавали се със земеделие и животновъдство, били добри войни. Волжка България търгувала с Русия, Китай, Византия, Иран, Средна Азия и Западна Европа. В XII в. се водят битки с руските княжества за надмощие в Поволожието. Дори през 1107 г. българите завземат Суздал. Просъществува до XIII в., разрушена е от набезите на монголо-татарите и става част от Златната орда. Територията на Волжка България се отделя от Златната Орда през XV в. като Казанско ханство.
Кремъл ми се струва огромен, чудна смесица от християнство и мюсюлманство, източни и западни елементи, с красиви гледки към река Казанка, вливаща се във Волга. Наклонената кула Сююмбике - символ на Казан е свързана с красиви легенди. Ето една от тях -когато Иван Грозни завладява града през 1552 г. владетелка е неземно красивата ханка Сююмбике. Иван Грозни я иска за жена, но Сююмбике поставя условие -да изгради за 7 дни 7-етажна красива кула. Грозни събира най-добрите строители и всеки ден градят по един етаж. Когато е готова, Сююмбике се изкачва на кулата да се прости с народа и ханството си и се хвърля от нея.
Разпространена версия е, че ханката е отведена пленница в Русия и насила омъжена за Шах-Али.
През 2005 г е възстановена красивата и изящна джамия Кул-Шариф - най голямата джамия в Русия до 2016 г. Иван Грозни разрушава много от сградите и джамиите на Казан, включително и красивата джамия на Казанското ханство, избива много татари, а останали пропъжда край блатата на Кабан. Сега тюркоазената джамия допълва старинния ансамбъл на кремълските сгради.
Джамията е красиво декорирана. Полилеят е огромен, със стилизирани лалета. Татарите свързват и лалето с волжките българи. И още един символ на Татарстан – гербът им има връзка с волжките българи – барсът, снежния леопард. Барсът е герб на Волжка България през 12 в.
Езерото Кабан е една от основните атракции на Казан. Не е просто голямо езеро, а цяла водна система на повече от 10 км разстояние и се състои от три големи езера, свързващи канали и протоци. Най-голямото езеро е в града и е Долен Кабан. И отново няколко предания, но най - поетичното е свързано с българите. Когато град Булгар, столица на Волжка България, е нападнат от Аксак Тимур успяват да се спасят малцина. Сред тях е синът на последния български хан Кабанбек – княз Кабан. Преследван, ранен, окървавен княз Кабан и останалите оцелели избягали на север, проправили си път през непроходими гори, блата и мочурища, и най-накрая стигнали до брега на голямо красиво езеро. Водите му били целебни - раните на княза веднага заздравели. Скоро в близост до езерото се издигнал палат, а по-късно и поселище. Езерото взело името на княза – Кабан. Предания нашепват, че и хазната на последното Казанско ханство е потопена в езерото. И до днес не е намерена.
Имаме малко време и за още интересни местенца. Казанските котки се славят в Русия като големи мишелови. Когато Екатерина II посещава Казан се впечатлява от уменията им и веднага 30 казански котки са изпратени в Зимния дворец в Петербург да опазват императорското имущество от мишки и плъхове. Те са на щатна длъжност, за тях се грижат много добре и славата им се разнася навсякъде като символ на богатство и благополучие. И досега има казански котки в Ермитажа. И е важно да погалиш казанския котак по тлъстото тумбаче, та да се сдобиеш с богатство и просперитет.
Старо-татарската слобода е място и за търговия, за културно и духовно развитие и за живеене. Екатерина Велика била толерантна към различните религии. Разрешава да се строят джамии и татарите построяват джамия, която се сторила твърде висока на руските сановници. Оплакали се на императрицата, но тя заявила, че е владетелка на земята, а бог владее небето и татарите имат право да строят колкото високо могат. Попадаме в миниатюрно селце. Сигурно така са изглеждали татарските селища някога. Има си и мостче над езерце със златни рибки, не знам дали изпълняват желания, но за всеки случай прошепваме няколко.
Не пропускаме Богородичния манастир в Казан. В 1579 г. на 10-годишното момиченце Матрона се присънила Богородица, която й посочила къде е заровена иконата. Това е една от най-известните икони в Русия - Казанската Света Богородица. На мястото издигат храм, а през 1798—1808 г е построен главният събор в стил класицизъм. Чудотворната икона, закрилница на Русия е прерисувана многократно. Смята се, че оригиналът е откраднат през 1904, заради богатия обков и унищожен. Икона на Казанската Богородица е върната в Русия от Ватикана от Папа Йоан Павел II, а през 2005 г. патриархът на Русия я предава в Казан. Има време и за манастирска пирожка с картофи и квас.
Присъединихме се към местна екскурзия, за да успеем да видим и научим, колкото се може повече. Приеха ни много добре в групата с хора от различни краища на Русия. Приветливи, отговарят на въпросите ни. Мнозина имат хубави спомени от България. Аз се възхищавам, че градът е толкова поддържан, с красиви сгради и научавам, че имат петролна, газова и химическа индустрия и това дава добър стандарт на живот за Казан. Дават напътствия какво още да видим. Вечерта стана интересно, улиците се изпълват с хора и изпълнители, има толкова много приказни композиции, а ние трябва да се отправяме към гарата.
