Дестинации и екскурзии-пътешествия, забележителности по света
heder


Приказната дестинация Мароко

Приказната дестинация Мароко загадъчна и цветна африканска страна. Древни градове, заснежени хребети на Атласките планини, живописни величествени каньони, пясъчни дюни в горещата пустиня Сахара, селища тип форт, цветни градове, познати места от Холивудски филми, красиви джамии, стария град, пазари, улични търговци, укротители на змии... всичко това в едно пътуване. Започваме от „червения град“ Маракеш и по-точно от главния му площад Джама Ел Фна, който представлява един огромен „сук“. Запомняме тази дума, която ще чуваме още много пъти в градовете.

Сук е арабското име за пазар. Там в близост има дворци, строени за султани и техните съпруги, велика джамия и богато украсено медресе. „Медресе“ е друга дума, която помним, означава „ислямска образователна институция“. Има ги във всеки град и са дълбоко уважавани и богато декорирани. Джамия Кутубия в Маракеш е най-голямата джамия в града, побираща 20 хил. души за молитва. Джамията е известна преди всичко с минарето си, което се издига на 70 метра височина и може да се види от всяка точка на Маракеш.

Кои са главните места за посещение в Мароко

Джамия Кутубия е строена два пъти. Според легендата по време на строежа на джамията изведнъж става ясно, че михрабът (това е стената в джамията, към която се обръщат мюсюлманите по време на молитва) е насочен в другата посока, а не към Мека. В гняв султан Абд-ал-Мумин нарежда главата на архитекта да бъде отрязана и джамията да бъде разрушена. След това е възстановена както трябва.

Дворецът Баия в Маракеш. Построен е от везир Сиди Муса в мавритански стил, на площ от осем хектара.

Дворецът Баия в Маракеш. Везир Сиди Муса поръчва проект за една от четирите си жени от харема. Въпреки, че е строен само за нея, в двореца са живяли четирите му жени и 24-те наложници. Дворецът е строен в продължение на 7 години, защото везирът периодично купувал земя наоколо за двореца, така че архитектът трябвало да прави постоянно промени в плана. Според легендата дворовете в двореца са разположени така, че наложниците да не се срещат, докато обикалят къщата. Дворецът е само на един етаж. Причината е наднорменото тегло на Муса, който не искал да се качва по стълби. Медресето Бен Юсуф.

Тази ислямска образователна институция е построена през 14 век. То не само е запазило външния си вид, но около него все още се изгражда религиозният живот на града. Името на площад Джема ел-Фна идва от "джем" – ‘’джамия" и "фна" - "смърт" или "мястото, където царува смъртта". Наричат го още „Площад на отсечените глави“ заради миналото, когато през 10-ти век тук са екзекутирали разбойници и престъпници. Атлас е планинска система, която се простира от Атлантическия океан и пресича Африка по протежение на Средиземно море. Ние се намираме във Високата част на Западен Атлас.

Какво да видим от забележителностите на Мароко

Подобен е и Фес – най-старият град в страната. Тук истинско предизвикателство е разходката из медината – лабиринт от хиляди улици, стотици джамии с уникални минарета. А синият Шефшауен е като пощенска картичка – всичко е в синьо от наситено индигово до светло синьо. Старата медина на Фес ел Бали, заобиколена от средновековна стена, е една от най-големите пешеходни зони в света и е включена в списъка на ЮНЕСКО. В медината има около 200 джамии и 6000 улици, които образуват невероятно сложен лабиринт. Кралският дворец на Фес „Дар ел Махзен“ включва джамии, красиви градини, древни медресета и училища за изучаване на Корана. Част от сградите на двореца са заети от краля на Мароко, който редовно идва тук. Дворецът е известен със своите златни врати, красиво боядисани тавани и сложни мозайки. Кварталът на кожарите. Фес е известен със своите занаяти, но този квартал е особено популярен сред туристите. Боите, с които се обработва кожата, са приготвени изключително от естествени съставки, много от които имат много специфична и неприятна миризма. Шефшауен е основан през 1471 г. от родения в Андалусия, мавритански принц Мули Али Алами. На мястото на берберско село той построява бастион за отблъскване на морските атаки на португалците.

През 1492 г. в Шефшауен пристигат голям брой прогонени от Испания мюсюлмани и евреи – те придават на града уникалния арабско-мавритански облик. Смята се, че евреите са били първите, които са боядисали стените на къщите в синьо: това е цветът на небето, където е бог и показва близостта с него. 500 години тук са живяли само евреи и мюсюлмани. Първият европеец успял да посети града едва през 19-ти век, под прикритието на равин. В началото на 20-ти век градът попада под испанския протекторат, в него влизат европейски войници и светът научава за синята перла, скрита в мароканските планини.

Основната атракция на Шефшауен е невероятната му медина (стария град), определено екзотиката на Мароко и една от най-колоритните в целия арабски свят. Почти всичко тук е боядисано в различни нюанси на синьото – от наситено индигово до светло синьо. Жителите на града нямат право да боядисват стените в друг цвят освен син. Днес градът трябва да изглежда по същия начин, както преди 500 години. Днес тази традиция се поддържа заради многобройните туристи.

От едната страна на площада Ута ел-Хамам се издигат жълто-кафявите стени на крепостта Касба - именно тя някога е защитавала жителите на Шефшауен от португалските завоеватели. Срещу Касбата на площада се намира Голямата джамия (14 век), забележителна със своето осмоъгълно минаре. Всяка къща има собствена врата, различна по форма и декорация от съседните, праг, облицован с декоративни тухли или керамични плочки и един или повече глинени или медни медальони, които предпазват обитателите й от зли духове.

Въпреки, че Европа, по-специално Франция и Испания, са имали голямо влияние върху историята и културата на Мароко, по-голямата част от забележителностите са свързани с арабските и ислямските традиции. Касбата Айт Бен Хаду и близкият град Уарзазат, построени в типичната мароканска архитектура от кирпичени тухли са интересни не само за нас, а и за холивудски режисьори, като „естествена декорация“ за филмите им. Айт Бен Хаду е впечатляваща касба от 11-ти век с червени стени, вкопана в хълма и оазис с финикови палми в подножието. Касбата Айт Бен Хаду се намира на левия бряг на река Уарзазат, която води началото си от Високия Атлас и след това изчезва в пясъците на пустинята Сахара. В древността тук е минавал пътят на керваните и пътниците спирали за почивка, нощувка и попълване на запасите.Prohod Tichka

Днес голяма част от къщите са запустели и се използват като декори за филми. Този укрепен град, създаден от хората, стои от десет века на склона на хълма под лъчите на палещото слънце, заобиколен от безкрайни пясъци. Колоритният античен град е изграден от няколко десетки глинени крепости. Касбата и нейните кули са украсени с оригинални ажурни орнаменти. Тя е перфектно запазена до наши дни, защото режисьорите доста често избират крепостта като „естествена декорация“ за своите филми. Така Айт Бен Хаду непрекъснато се подлага на реставрационни работи. Айт Бен Хаду е пример за типичната мароканска кирпичена архитектура - всички сгради са построени от червена глина, имат прав покрив, а тесните улиците по склона образуват лабиринт.

Повечето от скалите в дефилето Дадес имат странни имена. Природата е създала форми, които лесно могат да се сравняват с различните предмети от нашето ежедневие. В някои от тях можем да видим маси и столове или силуети на животни. Особено интересни са назъбените форми, наподобяващи хора, които местните наричат "Хълмове на човешкото тяло".

Прохода Дадес е създаден от течението на едноименната река, която тече наблизо. Стените на дефилето Дадес се издигат на над половин километър височина и това е най-красивото дефиле, през което се минава с кола. Преди почти 200 милиона години тези скали са били коралови рифове, но постепенно движението на земната кора ги повдига нагоре, образувайки хребета на Високия Атлас. Страните на дефилето са изградени от многоцветни пластове пясъчник, варовик и глина.

Забележителностите в Мароко са на всяка крачка. А природните дадености на страната ни съпътстваха през цялото пътуване. По пътя към горещата пустиня, минахме в подножието на заснежените върхове на Атлас през ждрелата на река Тодра и страховития проход Дадес със скали издигащи се над половин километър височина. А през град Мерзуга, наричан „портата на Сахара“ стигнахме, след едночасово яздене на камили, до дюните Ерг Чеби и разбира се до луксозния пустинен кемп, където спахме.

Мерзуга е малък град без голяма и развита инфраструктура - всичко е ограничено до няколко универсални магазина, супермаркети, няколко средни хотела и кафенета. Известен е благодарение на непосредствената му близост до пясъчните дюни. Оттук тръгват пътешествията в пустинята. Постоянно движещ се пясък, цветове от оранжево до пурпурно, височина над 150 м., това е Ерг Чеби. И ние, както всички, станахме рано за изгрева, дебнехме и красивия залез.

И това не е цялото разнообразие от пейзажи. Спряхме и в Ифран - важен ски курорт в Мароко. В миналото бил изграден като пещерен град, а по късно преустроен от европейските завоеватели като типичен алпийски курорт.

Крайна точка от пътуването ни беше Танжер. Като всеки марокански град, Танжер е известен със своите интересни пазари. Отново попадам на рибен. Медината се спуска надолу от скалите към океана с лабиринт от тесни улички. Историческият квартал е идеално запазен след стотици години. Повечето от сградите са построени през 17-ти и 18-ти век. Датата на построяване може да се види над вратите на много сгради. В историческия квартал е запазена и старата крепост, която се намира на върха на хълма. А близо до него е и най-северозападната точка на Мароко - Кап Спартел, там където Средиземно море и Атлантическия океан се сливат и откъдето в далечината се вижда Испания.

Кап Спартел е най-северозападната точка на Африка, а във водата е мислената границата между Средиземно море и Атлантическия . Атласките планини създават бариера между сухата Сахара и по-мекия крайбрежен климат на Мароко. Най-високият проход, достъпен за транспорта е Тичка ( 2260 м.) през който е прокаран много живописен асфалтов път свързващ Маракеш с Уарзазат и трансатласките селища. Пътуването през прохода Тичка е истинско приключение - силни наклони, шеметни пропасти и безброй завои. Ифран малък курортен град, разположен в подножието на Атлас . Счита се за втория по важност ски курорт в Мароко ( номер едно е Укаймеден). Пейзажите на Ифран са подобни на тези на Алпите. Уарзазат - столицата на мароканската филмова индустрия. През 1983 г. в Уарзазат се появява първото филмово студио. Тук са снимани много холивудски филми.

Ждрелото на река Тодра. Дължината на дефилето е около 40 км. Ние се движим в пешеходен участък с дължина 600 м, където стените на каньона се приближават една до друга на разстояние само 10 м. В същото време височината им достига 160 м. През деня огромните страни на дефилето се сменят цвета им в зависимост от позицията на слънцето. Малкото градче Мелади в долината на река Тодра. В подножието на атласките планини, градчетата са населени с бербери.

Долината на река Зиз е зелен оазис около живителната вода дълбоко в дъното на каньона. Западната страна на Атласките планини са зелени, а източната -пустинна, без много растителност.



Собствено Търсене