Отново гавра с българина... Сит на гладния не вярва .
Докога ще търпим униженията на псевдо работодателите!!?? Докога ще се правят на богове?? Ние безработните да не сме втора ръка хора. Нали уж сме правова държава!!??.
Ето един пример на интервю,на което ходих днес 26.11.2009 г.Случаят е следният:
Кандидатствам за работа по обява от jobs.bg.( http://jobs.bg/f795627). Ето и текста на самата обява.” Даскалов Професионал търси да назначи уеб дизайнер за фирмените си сайтове. Фирмата е вносител и дистрибутор на авточасти и работи със световноизвестни фирми-производителки. Търсим сериозен и отговорен човек, с умения за работа в екип. Моля, изпращайте автобиографии на адрес diana@r-auto-bg.com. С одобрените кандидати ще се свържем допълнително за интервю.”
Дотук нищо смущаващо.Кандидатствах както му е реда – пратих автобиография и всички данни за връзка с мен. Допълнително написах текст във формата за изпращане, с което посочих линкове към сайтове, които аз сам разработил, т.е. този който ще получи информацията да е наясно с какъв човек си има работа. На следващият ден в ранният следобед ми се обадиха по телефона, с което ме уведомиха че съм одобрен за интервю и ми насрочиха час за явяването ми. Разбира се явих се на уговореното място и час. Във фоайето ме посрещна млад добре облечен служител, който ме покани да изчакам. Разбира се нямах нищо против. Измина половин час и аз съвсем културно попитах служителя дали има интерес към обявата,за която и аз кандидатствам и в какво се състои работата.За мое съжаление той не ми каза нещо повече от това, което е написано в обявата. Измина още половин час и ето, че ме въведоха в офиса.Посрещна ме един господин много добре облечен с костюм и вратовръзка и GSM ,който според мен струваше поне 1500 лв. Нито се представи ,нито ме покани да седна.Направо ме попита : ”Вие за какво кандидатствате ”. Та нали той ме е повикал на интервю.Доста странен въпрос, не мислите ли??? Разбира се казах ,че идвам във връзка с обявата за web дизайнер.Следващият му въпрос беше къде съм работил преди.Ето и парадокса-той не е подготвен за интервюто,т.е. той не си е направил труда да прочете автобиографията ми, а камо ли и допълнителната информация която бях изпратил. Нищо, преглътнах и това. Обясних къде съм работил, с пояснение към вас читателите, че предишната ми работа не е пряко свързана с web дизайна. Няма да повярвате какъв отговор получих. ”Ние търсим човек със стаж като web дизайнер”. Моят отговор беше: ”Много се извинявам , но в обявата никъде не е споменато за стажа и аз много ясно бях написал, че се занимаван от 4 години с направа на сайтове и имам доста голям опит в тази област,но съм работил на тъй наречените часни начала”. Господинът с лъскавият GSM (на който така и не разбрах името му) ми отговори, че на тях им трябва човек със стаж. Информира ме също, че до тях има фирма, която търси хора с моята досегашна професия и ме изпрати до вратата. Та аз, уважаеми читатели, кандидатсвам за web дизайнер и едва ли е той човека ,който ще ми каже къде да си търся работа. Жалко за костюма и скъпият му телефон. Ние, които си търсим работа, да не сме за подигравка!!??.Докога ще търпим униженията на тъй наречените работодатели?? Може да погледнете и сайта им на какво прилича. http://r-auto-bg.com/
Нямам и намерение да оплювам когото и да било,но нека да се спре тази порочна практика и хората се осъзнаят, че всички сме равни.Много хубаво го е казал Оруел в книгата си „Животинска ферма”: „Всички сме равни ,но някои са по-равни” .Т.е.нямаш ли познат, който да ходатайства за тебе, не може да си намериш работа. Какъв е смисъла на тези интервюта, кажете ми, да може да им повдигаме самочувствието на работодателите ли и те да се правят нa велики. Това, че имат пари не ги прави по хора от нас. Имат явно някакви комплекси да избиват.
