Слепите вече могат да виждат с ушите си
Учените, под ръководството на професор Лоре Талер от Университета на Западно Онтарио, Канада индифицираха определена част от мозъка, която позволява на слепите хора да използват ехолокацията за ориентиране в пространството, съобщава BBC News.
Новости при навигацията на слепите хора
Някои слепи хора се учат да се движат с помощта на ехолокация, излъчваща откъслечни звуци, които се превръщат в ехо. Проучването показва, че в този момент те активизират точно тази част от мозъка, която се задейства при хората с нормално зрение, когато те гледат нещо. Подобен метод за насочване използват прилепите и делфините. Ехолокация позволява на незрящите хора да ходят на нови места, да карат на велосипед и дори да спортуват.
В проучването изследвали мозъчната активност на два слепи пациенти: 43-годишният EB, който е ослепял когато е бил на 13 месеца, и 27-годишният LB, който е загубил зрението си на 14-годишна възраст.В ушите на пациентите са били сложени малки микрофони, за да записват звуците, които помагат на слепите за тяхната навигация, а след това същите тези звуци са били записани на машина с магнитен резонанс.
Ехолокацията в помощ на хората с намалено зрение
Изследването показало повишена активност в някои части на мозъка, отговарящи за зрението. Разбира се, учените са на мнение, че трябва да се проведат допълнителни проучвания с по-голям брой доброволци, но дори и текущия резултат показва, че методът може да позволи на много слепи, значително да си подобрят качеството на живота.
Спомнете си, че миналата година студентите в Университета на Бен-Гурион,в Израел , разработиха оптична радарна система, която помага на слепите хора да избягват препятствията. Системата се състои от компютър, две камери и сканиране на светлината.
Наличието на препятствия по пътя предупреждава потребителя (човека с изгубеното зрение) посредством звуков сигнал. Днес по света има около 40-45 млн. Човека със зрителни увреждания.Има много видове съществуващи "приспособления" за тях, включително кучета-водачи и дълги бастуни, които са оборудвани със специални сензори, за да се избегнат препятствията, така че слепият да се движи доста свободно.
Въпреки това, всяка система има своите недостатъци. Например, кучешките очи изискват продължително и скъпо обучение, освен това, кучета-водачи винаги са в недостиг. Статистиката сочи, че не всеки сляп разполага с такова куче водач. Що се отнася до датчика на бастуна той не може да открие препятствие ако е над нивото на пода.
Оптичната радарна система е лишена от тези недостатъци: тя "вижда" обекти, които не стоят на пода, освен това, не изисква използването на ръцете.
